Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в
края на Войната, от приземна квартира през 1970-1980, старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва -постапокалиптичен читател, бог или охлюв.

Романът има 7 издания на български, преведен е на 15 езика.

Национални награди

2013 Национална награда за най-добър български роман “13 века България“

2012 Национална награда за литература „Христо Г. Данов” 

2012 Наградата на София за литература

2012 Национална награда „Цветето на Хеликон” за най-продавана българска книга

Международни номинации и награди

2016 Награда Ян Михалски, Швейцария

2016 Наградата на Американския ПЕН за най-добра преводна книга (финалист)

2016 Награда за най-добра преводна книга в САЩ, BTBA (финалист)

2014 Премио Стрега Еуропео, Италия (финалист)

2014 Награда Грегор фон Рецори, Италия (финалист)

2014 Награда на Къщата за култура Берлин, Германия (финалист)

2014 Награда Berliner Brucke, (финалист)

Отзиви:

Истинското търсене на Георги Господинов е как да живеем с тъгата, да й позволим да бъде източник на емпатия и здравословно колебание…

Ню Йоркър

Един от най-важните европейски писатели днес. Много малко са романите, които изглеждат наистина оригинални за опитния читател: “Физика на тъгата“ е една от тези редки книги. 

Алберто Мангел

Тази книга е лудост. Тя е неимоверна и нервна, сантиментална, съзерцаваща, страшно смешна, разтърсваща, колкото философска, толкова и поетична, микроскопска и грандиозна. Накратко: страхотна. 

Berliner Zeitung

С "Физика на тъгата" Господинов изстрелва не само българската литература, а и себе си в първа лига на европейските автори… Издига се над низините на романовата комерсия и конвенция, спасявайки не само себе си, но и литературата, а с нея и целия свят. 

Neue Zürcher Zeitung

С “Физика на тъгата” той пише своя тотален роман, романът на романите, а по някакъв начин и последният роман на света.

Миленко Йергович