Тук са събрани 103 свръхкратки истории, най-малката от които е едно изречение, а най-дългата страница и половина. Смешни и абсурдни, меланхолни и иронични едновременно – стил, който разпознаваме безпогрешно от Естествен роман, Физика на тъгата, Сляпата Вайша...Италианският превод на книгата печели наградата Ceppo и е в избора на критиците за най-добра книга на седмицата.

“Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство...”, пише за книгата Иван Теофилов.

Избрани автобиографии, Преброяване на нощната стража, Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив, Страхът на коректорката от грешка, Петел в Пирогов, Гинко Билоба в Ню Йорк, Ангелът на непрочетените книги...Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

 „Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута". (Георги Господинов)

 

Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив

Х.Х. живя 90 години, общо взето спокойно и нормално, без особени сътресения. През всички тези години беше щастлив три пъти. За два от тях така и не разбра. 

 

Отзиви:

 

Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство. Един особен, още по-чувствителен, по-вътрешен поглед. Усет, нюх, интуиция, прозорливост... Близки до предишните книги на Георги Господинов и в същото време нещо съвършено ново.

Иван Теофилов

 

Широта, любопитство и утеха. Нито един фалшив тон...

Марин Бодаков

 

Когато превръща думите в неща, Георги Господинов ги дарява с история; когато превръща нещата в думи, той ги спасява от всепояждащото време.

Бойко Пенчев

Георги Господинов винаги е имал вкус, талант и смелост да премества границите между жанровете, да играе с тях, да пленява с лекотата, с която го прави. А свръхкратките разкази в новата му книга са пореден и може би най-радикален експеримент по отношение на формата, на играта, но и на литературната конюнктура в момента. Те са като камъчета, майсторски хвърлени в заблатените води на днешното ни живеене. Макар и малки, изящни, неагресивни, трудно видими на фона на едрите литературни сюжети, те с всеки прочит образуват около себе си разширяващи се кръгове от смисъл, вълнуват (ни), избистрят (ни)…