Апокалипсисът идва в 6 вечерта, премиера: 09.01.2010 г., режисьор: Маргарита Младенова, Малък градски театър “Зад Канала“

“Аскеер” за драматургичен текст, 2010

Художник и костюми: Даниела Олег Ляхова, музика: Асен Аврамов

В ролите: Владимир Пенев, Светлана Янчева, Малин Кръстев, Илка Зафирова, Пенко Господинов, Никола Мутафов, Стоян Младенов, Борис Кръстев

Пред-апокалиптични бележки

Апокалипсисът не е непременно глобален срив, конници, тръбящи ангели, огън и жупел. По-скоро е минималистичен и ням. Понякога краят на света е нещо много лично и всекидневно. Идва в оня час на ранното есенно свечеряване, в онази минута, когато светлината вече си е отишла, а мракът още не е дошъл. В тази дълга  минута се случват историите тук. Минутата преди. 

И така, в късния октомври един град е в парализа, под заплахата на невидим снайперист. Градът е скрит зад завесите на прозорците, залепен за телевизорите, за извънредните вечерни новини в 6. Това е и предпочитаното време за убийствата, и часът, в който у всеки се събуждат демоните на страха и самотата, в който излизат наяве дълго премълчавани тайни между най-близки хора; час на внезапни откровения и отмъщения. Всеки би могъл да е убиец. И жертва. 

Истории, сенки и гласове иззад прозорците на града. Всички те се навързват, допират, понякога през отделна фраза, за да дадат силуета на едно тяло, ранимо, неразказано, направено от самота и неосъщественост.

Дали градът не използва снайпериста като алиби? Дали всъщност не го измисля, за да извърши своите малки и големи, дълго потискани вечерни убийства...

Пиеса с много лични истории, микро-пиеси и микро-апокалипсиси в себе си. 

Защото апокалипсисът наистина е много лична работа.

Г. Г.